Основните принципи на Хайдутин

Основните принципи на Хайдутин

Blog Article

 Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Поемата „Хайдути” е създадена в стила на народната песен - използвано е силабическото стихосложение. Тя е отклик на конкретни събития - преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава в България.

Ильо е извънредно ценен със съветите си, които дава при изграждането на ВМОРО.

Социалната оценка на хайдутите в историческа ретроспекция също се мени. Именно по това време и империята търпи първия си по-сериозен разгром в битката при Лепанто, а в българските земи избухва първото организирано мощно народно недоволство срещу османската власт – Първото търновско въстание.

Страхил войвода всява страх у всички турци и се превръща в истинска напаст за поробителите

Ботев заимства образ от фолклора - олицетворената природа, В творбата на поета нейният косвен разказ е изпълнен с възхищение, с болка и обич.

След неуспешната за Русия Кримска война, българското хайдутство е организирано в нови форми.

В това отношение той беше просто идеален и правеше чест на нашия народен живот. При това той обичаше да проповядва на българите в Сърбия патриотизъм и ненавист спрямо турците. А на празници и ваканции учеше българските ученици да стрелят, за която цел им купуваше пушки и ги водеше често на лов. “

От времето на Първото търновско въстание насетне, е прието да се говори за хайдушко движение.

          Песента обединява територията на поробената родина („Затуй му пее песента/на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин тревата;/меден им кавал приглаша/от Цариграда до Сръбско/и с ясен ми глас жътварка/от Бяло море до Дунав – /по румелийски полета.

Ставя ясно, че хайдутството непрекъснато е създавало грижи на властта и въпреки жестоките мерки за преследване, до Освобождението на България, „бунтовниците” не се свършват.

и т.н.). Това подчертаване на физическата красота не е случайно. Тя е израз на вътрешната красота и сила на героя. Чавдар има силно развито чувство за достойнство и чест. Никога не забравя, че неговият баща е „Петко Страшника“, хайдушкият войвода, владеещ Стара планина, наплашил турските насилници и българските чорбаджии.

е осъществен само частично. Написани са само въведението и една основна част, Хайдутин която включва пряко представяне на героя, както и разговор между Чавдар и майка му.

          Лирическият говорител е този, който разказва историята на Чавдар и го прославя. Той съзнава силата на таланта си – убеден е, че дори песента му да не бъде чута от народа, тя ще остане съхранена в българската земя. За лирическия говорител свободата и робството са въпрос на личен избор и тези, които търпят робството, ще си останат роби завинаги.